Тъмните нощни оазиси: Епизод 8
В магическия реализъм зад пуснатите щори на „Мария Луиза”
100 години самота е положението, казва стопанинът на Марата Боян Сопаджиев
Във фотопоредица Под тепето ще ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
Мария Луиза
„Мария Луиза” е остров на магическия реализъм в клубния живот на Пловдив вече повече от 27 години. Всичко в Марата, както най-заклетите фенове наричат култовото място, е привидно реалистично, но не съвсем. Клубът винаги е бил извън времето и пространството. И затова е най-старият жив бар в града. Защото е просто Марата- там е различно.
Винаги е било така.
Така е и днес, когато заведението не работи заради локдауна. А стопанинът на Марата Боян Сопаджиев коментира ситуацията магически-реалистично, по Маркес.
„100 години самота и положението. Тъмно е. Тъжно е. Няма ги приятелите, защото всички клиенти са и приятели тук. Няма го общуването. Няма я глъчката и наздравиците. Самият факт, че в момента седя на този бар, сам, зад спуснати щори, е магически реализъм. Да ти драскат хора по вратата, за да им налееш бира, а ти да ги отпращаш, си е магически реализъм отвсякъде.Тези щори не са пускани за толкова дълго време от 1993г., когато „Мария Луиза” отваря. Не ми харесва, но няма какво да се направи”, обяснява Боян под картините на Гомес, окачени по стените в клуба.
От чистата самота го спасява това, че малко преди втория локдаун, на 4 октомври, долният етаж в Марата, по чийто стени са полепнали толкова много спомени от бурни нощи, отвори като галерия с името на заведението. Боян ще развива пространството за култура заедно със знаковия художник Станимир Видев. Галерията работи и в момента. За да влезете обаче, трябва да позвъните на вратата на заведението, и да носите задължителната маска. Ще минете покрай тъмния бар и масите на Марата, върху които има не обичайните пълни чаши, а афиши за настоящата изложба.
„ Явно времето ни подсказа, че долната част от „Мария Луиза” вече не е място за купон, за много хора, за подобен вид емоции. Изкуството може да запълни това, което странните времена ни отнемат. Чакаме 31 януари, за та отворим клуба горе. И да се опитаме да продължим по старому. Дано се получи”, казва Боян Сопаджиев.
Тъжно е да! Ала предполагам необходимо. Дано прескочиме трапа и отложиме срещата с всевишният и милостив Алах.